Въведение
Заваряването е ключов процес в производствената, автомобилната и строителната индустрия. Заваряването е производствена техника, при която се сливат две или повече парчета метал, за да се постигне безшевна връзка. За да постигнат това, заварчиците използват процес на електрическо заваряване, който разтопява и свързва метала, за да създаде здрава връзка. Един от критичните фактори, които трябва да имате предвид при заваряване, е количеството напрежение и ампераж, необходими за създаване на здрав и гладък заваръчен шев. В тази статия ще разгледаме необходимото напрежение за заваряване и колко напрежение издава заварчикът.
Разбиране на напрежението при заваряване
При заваряване напрежението е електрическото налягане, използвано за създаване на дъга между електрода и метала, който се съединява. Дъгата генерира достатъчно топлина, за да разтопи металните повърхности и да създаде силна връзка. Използваното напрежение зависи от няколко фактора, включително дебелината на заварения метал, вида на електрода и позицията на заваръчния шев.
Напрежението при заваряване се измерва във волтове. В заваръчната верига напрежението е разликата в електрическия потенциал между положителните и отрицателните клеми. Колкото по-високо е напрежението, толкова повече енергия произвежда заваръчната дъга и толкова повече топлина се генерира. Високото напрежение създава дълбока и широка заваръчна вана, което го прави идеален за заваряване на по-дебели метали. Обратно, ниското напрежение създава плитка и тясна заваръчна вана, идеална за по-тънки метали.
Видове заваръчни процеси
Има различни видове процеси на заваряване, всеки от които изисква различно количество напрежение. Популярните процеси на заваряване включват:
1. Газова електродъгова заварка (GMAW): GMAW е известна още като заваряване с метален инертен газ (MIG). Той използва заваръчен пистолет с тел, който подава непрекъснат телеен електрод в заваръчната вана. Напрежението, използвано за GMAW заваряване, варира от 14-30 волта, с ампераж в диапазона от 140-400 ампера.
2. Заваряване с газова волфрамова дъга (GTAW): Също известно като заваряване с волфрамов инертен газ (TIG), GTAW използва неконсумативен волфрамов електрод за създаване на дъга. Напрежението за GTAW заваряване варира от 10-30 волта, докато амперажът варира от 60-300 ампера.
3. Дъгово заваряване с флюс (FCAW): FCAW е подобно на GMAW, но използва специална тръбна тел, напълнена с флюс, а не твърда тел. Напрежението за FCAW заваряване варира от 14-28 волта, докато амперажът варира от 80-500 ампера.
4. Заваряване с електродъгова метална дъга (SMAW): SMAW е процес на ръчно заваряване, който използва електрод, покрит с флюс, за да създаде екран около заваръчната вана. Напрежението за SMAW заваряване варира от 20-30 волта, докато амперажът варира от 80-350 ампера.
Фактори, които влияят на напрежението при заваряване
Напрежението, използвано при заваряване, зависи от различни фактори, включително вида на заварения метал, дебелината на метала, позицията на заваръчния шев и вида на използвания електрод. По-долу са критичните фактори, които влияят на напрежението при заваряване.
1. Дебелина на метала: Дебелината на метала определя количеството напрежение, необходимо за разтопяване на метала и създаване на силна връзка. По-дебелите метали изискват по-високо напрежение и ампераж, за да се получи дълбока и широка заваръчна вана.
2. Тип метал: Различните метали имат различна електрическа проводимост, която влияе на количеството напрежение, необходимо за заваряване. Например алуминият изисква по-високо напрежение от стоманата, докато неръждаемата стомана изисква по-ниско напрежение от меката стомана.
3. Тип електрод: Видът на използвания електрод влияе на напрежението и ампеража, необходими за заваряване. Например, по-дебелият електрод изисква по-висок ампераж и напрежение, за да поддържа стабилна дъга, докато по-тънкият електрод изисква по-ниско напрежение.
4. Позиция на заваръчния шев: Позицията на заваръчния шев влияе на количеството напрежение, необходимо за заваряване. Заваряването в горно положение изисква по-ниско напрежение и ампераж от заваряването във вертикално или плоско положение.
Колко напрежение дава заварчикът?
Количеството напрежение, което заварчикът издава, зависи от вида на използвания процес на заваряване, настройката на силата на тока и дебелината на заварения метал. Обикновено заварчикът дава между 20-30 волта за повечето заваръчни процеси. Напрежението обаче може да варира в зависимост от дебелината на метала и позицията на заваръчния шев.
Например, заварчикът може да използва по-високо напрежение от около 30 волта, когато заварява по-дебели метали, за да постигне дълбока и широка заваръчна вана. От друга страна, по-ниско напрежение от около 20 волта може да се използва при заваряване на по-тънки метали, за да се предотврати прогаряне.
Важно е да се отбележи, че настройката на ампеража оказва значително влияние върху изходното напрежение. Колкото по-висока е настройката за ампераж, толкова повече напрежение издава заварчикът. Например, когато заварява по-дебели метали, заварчикът може да настрои силата на тока между 200-300 ампера, което увеличава изходното напрежение, за да се постигне здрава и безпроблемна заварка.
Заключение
В заключение, напрежението е решаващ фактор, който трябва да се има предвид при заваряване. Размерът на използваното напрежение зависи от фактори като дебелината на метала, вида на електрода и позицията на заваръчния шев. Напрежението при заваряване се измерва във волтове, като по-високото напрежение произвежда повече енергия за заваръчната дъга и генерира повече топлина. Заварчикът обикновено излъчва между 20-30 волта, в зависимост от вида на процеса на заваряване, настройката на силата на тока и дебелината на заварявания метал. Като разбират връзката между напрежението и заваряването, заварчиците могат да вземат информирани решения за създаване на здрави и безшевни заварки.